Черна песен
Мечтите ми - като криле на птици.
Все безкрая гонят те.
Душата ми по пътища стотици пак пое.
И аз се скитам безнадеждна,
а невинно съм дете.
Очите ми към светлина поглеждат
и бавно се затварят те.
Отдавна с болката си свикнах
и в моя спътница се превърна тя,
но да се боря не отвикнах
и все живеех в реалността.
Земята под нозете ми се разтваря,
предлага ми спокойствие и самота.
Но аз ще пея черната си песен,
дори от никой да не бъде чута тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Без Име Всички права запазени
