Мечтите ми - като криле на птици.
Все безкрая гонят те.
Душата ми по пътища стотици пак пое.
И аз се скитам безнадеждна,
а невинно съм дете.
Очите ми към светлина поглеждат
и бавно се затварят те.
Отдавна с болката си свикнах
и в моя спътница се превърна тя,
но да се боря не отвикнах
и все живеех в реалността.
Земята под нозете ми се разтваря,
предлага ми спокойствие и самота.
Но аз ще пея черната си песен,
дори от никой да не бъде чута тя.
© Без Име All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
