Мечтите ми - като криле на птици.
Все безкрая гонят те.
Душата ми по пътища стотици пак пое.
И аз се скитам безнадеждна,
а невинно съм дете.
Очите ми към светлина поглеждат
и бавно се затварят те.
Отдавна с болката си свикнах
и в моя спътница се превърна тя,
но да се боря не отвикнах
и все живеех в реалността.
Земята под нозете ми се разтваря, ...