15 нояб. 2009 г., 11:08

Черна сянка

1.2K 0 2

В черна сянка се превръща лудостта,

а насмешката - в давещо пространство

на пръсти свити, непознати,

идващи те пак да ме ограбят.

 

Колко още ще стена в нощта?

Колко дивата забрава на лудостта

ще ме притиска още сама??

Докога?

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Докато ти решиш,Валя!
    Честит имен ден!
  • И за да пишеш бели стихове се искат качества.
    Да избягваш повторенията най-малко и да прецизираш метафорите

    Черна сянка
    на лудост,
    и насмешката -
    в давещо празно пространство...
    свити пръсти
    ме грабят...
    Колко още
    ще стена в нощта?...
    Докога?...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...