Черна сянка

Poesía » Otra

1.1K 0 2

В черна сянка се превръща лудостта,

а насмешката - в давещо пространство

на пръсти свити, непознати,

идващи те пак да ме ограбят.

Колко още ще стена в нощта?

Колко дивата забрава на лудостта

ще ме притиска още сама??

Докога?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

stenli499 (Станислава)

Докато ти решиш,Валя!
Честит имен ден!

2011-02-14T12:34:30+02:00
nellnokia (Нели Господинова)

И за да пишеш бели стихове се искат качества.
Да избягваш повторенията най-малко и да прецизираш метафорите

Черна сянка
на лудост,
и насмешката -
в давещо празно пространство...
свити пръсти
ме грабят...
Колко още
ще стена в нощта?...
Докога?...

2009-11-16T00:08:54+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0