Черна сянка

Poetry » Other

1.1K 0 2

В черна сянка се превръща лудостта,

а насмешката - в давещо пространство

на пръсти свити, непознати,

идващи те пак да ме ограбят.

Колко още ще стена в нощта?

Колко дивата забрава на лудостта

ще ме притиска още сама??

Докога?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

stenli499 (Станислава)

Докато ти решиш,Валя!
Честит имен ден!

2011-02-14T12:34:30+02:00
nellnokia (Нели Господинова)

И за да пишеш бели стихове се искат качества.
Да избягваш повторенията най-малко и да прецизираш метафорите

Черна сянка
на лудост,
и насмешката -
в давещо празно пространство...
свити пръсти
ме грабят...
Колко още
ще стена в нощта?...
Докога?...

2009-11-16T00:08:54+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0