9 мар. 2013 г., 16:13

Черната земя

901 0 0

                                                                 Черната земя

 

                                 Ах, земя! - На пропасти дълбоки,

                                 на черни болести и мрачна светлина,

                                 на битки и войни жестоки,

                                 на гибел ясна и вечна злина.

 

                                 В тебе човек е захвърлен и оставен,

                                 макар и обречен, бори се на кръстопът,

                                                  отпаднал и немощен, зарит и забравен,

                                 под твойта ръка, там под пръстта.

 

                                                  Защо като тебе човек не е вечен?

                                  Може би животът така е устроен?

                                  Разбира се, знам, човек е обречен,

                                  нито е Бог, нито пък вечен !


                                  Никой не живее като теб, безкрайно.

                                  Нито жива твар, нито пък човекът!

                                  Освен това, човек има чувства,

                                  но ти нямаш, знам, примири се сам.


                                  Какво правиш? Спри, живот отнемаш!
                                  Сълзи безброй се стичат по лицето,

                                  моля те, спри! Не знаеш колко боли!

                                  Да загубиш човек, да те боли сърцето.


                                 Нима затова сме във теб, за да гинем?

                                 Аз ще се примиря, защото е реалност,

                                 но знай, че ти си безпощадната земя

                                 на черни болести и мрачна светлина.

                                 

                                 

                                   

                                  

                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...