Mar 9, 2013, 4:13 PM

Черната земя

  Poetry » Other
893 0 0

                                                                 Черната земя

 

                                 Ах, земя! - На пропасти дълбоки,

                                 на черни болести и мрачна светлина,

                                 на битки и войни жестоки,

                                 на гибел ясна и вечна злина.

 

                                 В тебе човек е захвърлен и оставен,

                                 макар и обречен, бори се на кръстопът,

                                                  отпаднал и немощен, зарит и забравен,

                                 под твойта ръка, там под пръстта.

 

                                                  Защо като тебе човек не е вечен?

                                  Може би животът така е устроен?

                                  Разбира се, знам, човек е обречен,

                                  нито е Бог, нито пък вечен !


                                  Никой не живее като теб, безкрайно.

                                  Нито жива твар, нито пък човекът!

                                  Освен това, човек има чувства,

                                  но ти нямаш, знам, примири се сам.


                                  Какво правиш? Спри, живот отнемаш!
                                  Сълзи безброй се стичат по лицето,

                                  моля те, спри! Не знаеш колко боли!

                                  Да загубиш човек, да те боли сърцето.


                                 Нима затова сме във теб, за да гинем?

                                 Аз ще се примиря, защото е реалност,

                                 но знай, че ти си безпощадната земя

                                 на черни болести и мрачна светлина.

                                 

                                 

                                   

                                  

                                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...