Черната земя

                                 Ах, земя! - На пропасти дълбоки,

                                 на черни болести и мрачна светлина,

                                 на битки и войни жестоки,

                                 на гибел ясна и вечна злина.

                                 В тебе човек е захвърлен и оставен,

                                 макар и обречен, бори се на кръстопът,

                                                  отпаднал и немощен, зарит и забравен,

                                 под твойта ръка, там под пръстта.

                                                  Защо като тебе човек не е вечен?

                                  Може би животът така е устроен?

                                  Разбира се, знам, човек е обречен,

                                  нито е Бог, нито пък вечен !

                                  Никой не живее като теб, безкрайно.

                                  Нито жива твар, нито пък човекът!

                                  Освен това, човек има чувства,

                                  но ти нямаш, знам, примири се сам.

                                  Какво правиш? Спри, живот отнемаш!
                                  Сълзи безброй се стичат по лицето,

                                  моля те, спри! Не знаеш колко боли!

                                  Да загубиш човек, да те боли сърцето.

                                 Нима затова сме във теб, за да гинем?

                                 Аз ще се примиря, защото е реалност,

                                 но знай, че ти си безпощадната земя

                                 на черни болести и мрачна светлина.