12 июн. 2009 г., 13:55

Черно

897 0 3

Далече... погледа си впервам, за да те открия...
Туптенето... черно мастило се разстила...
Отпечатък от болното, за теб линеещо сърце
в мастилото за миг замира... леко се люлее мисълта за теб...

Поглед не долавям, а другиго за теб се радва...
Ето го... отражението с ръка покрива...
Зад маска пламъци се виждат, а маската така ликува...
Разтапят мислите в дълбока тишина зад празен поглед издълбан...

Нежна песен с трептене леко в душата ми... ума приспива
Принася ме във черна нежна лекота...
Тъпанът промива всяка капка на печал...
надалеч прелива на безгласие обречен... на печал...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели ИзбериСи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....