Далече... погледа си впервам, за да те открия...
Туптенето... черно мастило се разстила...
Отпечатък от болното, за теб линеещо сърце
в мастилото за миг замира... леко се люлее мисълта за теб...
Поглед не долавям, а другиго за теб се радва...
Ето го... отражението с ръка покрива...
Зад маска пламъци се виждат, а маската така ликува...
Разтапят мислите в дълбока тишина зад празен поглед издълбан...
Нежна песен с трептене леко в душата ми... ума приспива
Принася ме във черна нежна лекота...
Тъпанът промива всяка капка на печал...
надалеч прелива на безгласие обречен... на печал...