21 дек. 2007 г., 15:02

Черно-бяло

950 0 1

Навън е бяло всичко,

дали от зимата,

или просто от очите ми...

Поглеждам през прозореца,

на мойта малка, хладна стая,

в небето дъга във черно-бяло е изгряла...

Обръщам поглед назад във времето,

където всичко още бе зелено,

когато още имаше в дъгата цвят.

Къде сгреших, не мога да открия?

Точно в кой момент душата си загубих?

Безразлично гледам болката,

от толкоз време скрита във душата ми.

Безразлична, Господи, към себе си!

Все едно ми е, че плача...

Не чувствам болка,

или просто с нея толкова привикнах,

че тя е вече мойто второ аз.

Гледам, а не виждам.

Дали тая малка, топла капка,

във дланите ми паднала,

признак е, че още чувствам?

Ах, Господи, къде душата си загубих?

Къде е цветната дъга,

къде съм аз, къде, кажи ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...