21 дек. 2007 г., 15:02

Черно-бяло

954 0 1

Навън е бяло всичко,

дали от зимата,

или просто от очите ми...

Поглеждам през прозореца,

на мойта малка, хладна стая,

в небето дъга във черно-бяло е изгряла...

Обръщам поглед назад във времето,

където всичко още бе зелено,

когато още имаше в дъгата цвят.

Къде сгреших, не мога да открия?

Точно в кой момент душата си загубих?

Безразлично гледам болката,

от толкоз време скрита във душата ми.

Безразлична, Господи, към себе си!

Все едно ми е, че плача...

Не чувствам болка,

или просто с нея толкова привикнах,

че тя е вече мойто второ аз.

Гледам, а не виждам.

Дали тая малка, топла капка,

във дланите ми паднала,

признак е, че още чувствам?

Ах, Господи, къде душата си загубих?

Къде е цветната дъга,

къде съм аз, къде, кажи ми...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...