Навън е бяло всичко,

дали от зимата,

или просто от очите ми...

Поглеждам през прозореца,

на мойта малка, хладна стая,

в небето дъга във черно-бяло е изгряла...

Обръщам поглед назад във времето,

където всичко още бе зелено,

когато още имаше в дъгата цвят.

Къде сгреших, не мога да открия?

Точно в кой момент душата си загубих?

Безразлично гледам болката,

от толкоз време скрита във душата ми.

Безразлична, Господи, към себе си!

Все едно ми е, че плача...

Не чувствам болка,

или просто с нея толкова привикнах,

че тя е вече мойто второ аз.

Гледам, а не виждам.

Дали тая малка, топла капка,

във дланите ми паднала,

признак е, че още чувствам?

Ах, Господи, къде душата си загубих?

Къде е цветната дъга,

къде съм аз, къде, кажи ми...