16 окт. 2013 г., 22:08

Черно червило

1.4K 1 2

Да поиграем. На сняг и на дъжд,
върху нажежено желязо,
на телефонисти,
на корабокрушенци,
знам различни игри,
игри с мотори, край боязливи
фонтани, игри, в които
грешките са на почит.
Да поиграем на крепости,
на каменни рози,
на харпуни и бастуни.
Ти ще си свръхестествено
лошо момче.
Покажи доза хитрост,
две дози ирония,
три дози лъжа, накарай ме
да се приближа, да изчезна,
да те запомня,
да те забравя.
Да поиграем със завързани ръце,
с развързани мисли.
Между слепи стени,
брези, липи, ще ме видиш.
Ще бъда с един
копринен чорап,
на устните - черно червило.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Да поиграем със завързани ръце,
    с развързани мисли."
  • Много ми хареса идеята за тази метафора - един чорап и черно червило. Винаги съм смятала белия стих за голямо изкуство, на твоя се възхищавам!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...