16.10.2013 г., 22:08

Черно червило

1.4K 1 2

Да поиграем. На сняг и на дъжд,
върху нажежено желязо,
на телефонисти,
на корабокрушенци,
знам различни игри,
игри с мотори, край боязливи
фонтани, игри, в които
грешките са на почит.
Да поиграем на крепости,
на каменни рози,
на харпуни и бастуни.
Ти ще си свръхестествено
лошо момче.
Покажи доза хитрост,
две дози ирония,
три дози лъжа, накарай ме
да се приближа, да изчезна,
да те запомня,
да те забравя.
Да поиграем със завързани ръце,
с развързани мисли.
Между слепи стени,
брези, липи, ще ме видиш.
Ще бъда с един
копринен чорап,
на устните - черно червило.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Да поиграем със завързани ръце,
    с развързани мисли."
  • Много ми хареса идеята за тази метафора - един чорап и черно червило. Винаги съм смятала белия стих за голямо изкуство, на твоя се възхищавам!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...