13 дек. 2008 г., 00:46

Черно и бяло

972 0 1

Черно и бяло

 

Маската си слагаш пак.
Кого ще заблудиш?
Користта си ще потулиш
в онзи добре заучен знак.

 

Маската ти бяла е,
а на обратно тя е черна.
Суетата ти узряла е
да обгърне мисълта ти лековерна.

 

Маската намираш уникална.
Как точно прилепва към твоето лице!
Но в миг се сблъскваш с маскирано сърце
и разбираш, че маската ти е банална.

 

Танцуват сенки на красиви маски.
Едни във воала на веселие, други захлупени в тъга.
И всички те са с разкривени краски
на самотно изчезваща душа.

 

Започваш да се блъскаш във парада,
задушаваш се в бала на "Великата Гримаска".
Нещо те притиска, оковава, нещо те напада!
Обезумял, трескаво докосваш си лицето -
втвърдила се е черно-бялата ти маска!

 

12.12.2008г.

(петък)

23:50ч

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Грънчарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...