Dec 13, 2008, 12:46 AM

Черно и бяло

968 0 1

Черно и бяло

 

Маската си слагаш пак.
Кого ще заблудиш?
Користта си ще потулиш
в онзи добре заучен знак.

 

Маската ти бяла е,
а на обратно тя е черна.
Суетата ти узряла е
да обгърне мисълта ти лековерна.

 

Маската намираш уникална.
Как точно прилепва към твоето лице!
Но в миг се сблъскваш с маскирано сърце
и разбираш, че маската ти е банална.

 

Танцуват сенки на красиви маски.
Едни във воала на веселие, други захлупени в тъга.
И всички те са с разкривени краски
на самотно изчезваща душа.

 

Започваш да се блъскаш във парада,
задушаваш се в бала на "Великата Гримаска".
Нещо те притиска, оковава, нещо те напада!
Обезумял, трескаво докосваш си лицето -
втвърдила се е черно-бялата ти маска!

 

12.12.2008г.

(петък)

23:50ч

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Грънчарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....