13.12.2008 г., 0:46

Черно и бяло

969 0 1

Черно и бяло

 

Маската си слагаш пак.
Кого ще заблудиш?
Користта си ще потулиш
в онзи добре заучен знак.

 

Маската ти бяла е,
а на обратно тя е черна.
Суетата ти узряла е
да обгърне мисълта ти лековерна.

 

Маската намираш уникална.
Как точно прилепва към твоето лице!
Но в миг се сблъскваш с маскирано сърце
и разбираш, че маската ти е банална.

 

Танцуват сенки на красиви маски.
Едни във воала на веселие, други захлупени в тъга.
И всички те са с разкривени краски
на самотно изчезваща душа.

 

Започваш да се блъскаш във парада,
задушаваш се в бала на "Великата Гримаска".
Нещо те притиска, оковава, нещо те напада!
Обезумял, трескаво докосваш си лицето -
втвърдила се е черно-бялата ти маска!

 

12.12.2008г.

(петък)

23:50ч

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Грънчарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....