5 янв. 2017 г., 01:12

Черно на бяло

430 0 0

Черно на бяло

 

Черно на бяло -
сърцето почти е цяло.
Травми, спомени меланхолични,
бяха сестрите му предишни.
Първо бяло беше и добро,
после стана черно и само.
Като в Ин и Ян всичко се преплита.
От болката само опита.
И така, свикна по неволя
да се бори, без да моли.
За прошка единствено
скланяше да се помоли.
Знаеше, че други като него,
знаеха вкуса да са сами.
Знаеше, но сякаш по-добре е
да не знаеше.
Сред тълпите хора - вървеше неразбрано.
На вятъра да се доказва - пропиляно.
Годините текат като реки,
а сърцето...
То почти е цяло... Почти.
На сълзи последни се разгражда...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© А.А. Все права защищены

Емоцията:

https://www.youtube.com/watch?v=JDFhn5TvF7w

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...