Черно на бяло

Черно на бяло -
сърцето почти е цяло.
Травми, спомени меланхолични,
бяха сестрите му предишни.
Първо бяло беше и добро,
после стана черно и само.
Като в Ин и Ян всичко се преплита.
От болката само опита.
И така, свикна по неволя
да се бори, без да моли.
За прошка единствено
скланяше да се помоли.
Знаеше, че други като него,
знаеха вкуса да са сами.
Знаеше, но сякаш по-добре е
да не знаеше.
Сред тълпите хора - вървеше неразбрано.
На вятъра да се доказва - пропиляно.
Годините текат като реки,
а сърцето...
То почти е цяло... Почти.
На сълзи последни се разгражда...