Светна небето над руската пустош,
сякаш изви се заря.
Хора и улици бързаха пусти,
атомът изгоря.
Мирният атом избухна внезапно,
чужд бе за нашия свят.
Малко дете към вселената зяпна -
толкова за Припят.
Следват секунди отминало време,
бъдещето зове.
Там, във Припят е опитал да вземе
нашите грехове,
Господ... Дали пак човека омесва,
и го забърква от кал?
Пее Чернобил молитвена песен,
както и бе живял.
© Елия Все права защищены