От чернови

26 мар. 2020 г., 13:43 4 года назад

Поэзия

4.9 / 13

652 10 13

Заслушвам се понякога ме викаш,
през бледата усмивка на деня.
Заглеждам се понякога те виждам,
прес гъстите ресници на нощта.
През карстови полета от неони,
през пясъчни вълни от пустота,
върти ни въртележка от сезони,
топи ни океан от самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

От чернови

Искате да прочетете повече?

Предложения