Две изречения
Колко много ли скрил си само в две изречения,
че сърцето, главата ми сякаш станаха пумпали.
Тези пумпали шарени ме въртят през съмнения,
проектират, позират... Ах, момиченце глупаво!
Ти ще трябва да паднеш най-позорно в краката си!
Не защото си сляпа, а от толкоз внимаване
и от толкова бягане да не срещнеш съдбата си,
ще те стигне позорно. Ах, дано не припаднете!
И дано не умираш, скрита в тихото писане,
притаена под спалнята, или с думи неказани.
За героя ти, главния, който бориш със дишане.
Той си скъса обувките да прескача капаните.
Вече късно е лягай си и преглъщай въздишките.
Ти насън ще научиш как се ражда спасение.
Но не казвай на никого, ако тичаш към изхода,
колко обич открила си, само в две изречения.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
