Чертая върху пясъка черти
и се мъча да те нарисувам.
До мен във спомена си ти.
Заспивам, за да те сънувам.
Беше радост, в мъка се превърна.
Плача аз, макар и да се смея.
При мисълта, че няма да се върна,
още повече за теб копнея.
Но по-добре е, спомен остани,
тъгата носещ в мен,
пропъждащ мисли за жени,
отравящ всеки ден. ...