29 сент. 2012 г., 14:09

Черти

914 0 2

Чертая върху пясъка черти

и се мъча да те нарисувам.

До мен във спомена си ти.

Заспивам, за да те сънувам.

 

Беше радост, в мъка се превърна.

Плача аз, макар и да се смея.

При мисълта, че няма да се върна,

още повече за теб копнея.

 

Но по-добре е, спомен остани,

тъгата носещ в мен,

пропъждащ мисли за жени,

отравящ всеки  ден.

 

Бих те нарекъл – зло видение

и сгрешил безкрайно,

плачейки от корист за спасение,

криейки от себе си, мечтая тайно.

 

http://www.vbox7.com/play:95bcf76ffa

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Динко Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...