Черти
907
0
2
Чертая върху пясъка черти
и се мъча да те нарисувам.
До мен във спомена си ти.
Заспивам, за да те сънувам.
Беше радост, в мъка се превърна.
Плача аз, макар и да се смея.
При мисълта, че няма да се върна,
още повече за теб копнея.
Но по-добре е, спомен остани,
тъгата носещ в мен,
пропъждащ мисли за жени,
отравящ всеки ден.
Бих те нарекъл – зло видение
и сгрешил безкрайно,
плачейки от корист за спасение,
криейки от себе си, мечтая тайно.
http://www.vbox7.com/play:95bcf76ffa
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Динко Милев Всички права запазени
