Червен кръст
Любовта не е рана. Тя е кръвта.
Раните ги правят хората. В които няма кръв.
А после търсят бинтове и риванол.
Да превържат безсебе си в тебе..
Тръгват си. Връщат се. Но никога навреме.
Любовта не е рана. Раните ги правят хората,
когато се връщат и в тебе търсят себе си.
А после търсим бинтове и риванол.
Да превържем от любовта им раната оставена.
Но понякога кръвта изтича без време.
… когато по любовта няма място от рани.
Когато няма вече безсебе си, тебе, и аз
и когато някой не иска вече да я вземе.
Любовта не е рана. Тя е от нея кръвта!
Раните ги правят хората. В които няма кръв.
Тръгваш си, връщам се, тръгвам, връщаш се..
Кой беше последен, кой закъсня да бъде пръв?
Всичко разми се, отрече се, непокръстено...
рани до рани, без имена и дати, само стръв...
Небето спуска ли връв? Казват, спасявало някой
обичан от някого. С бинтове и риванол.
Любовта е кръв! Не кръвта от нея!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анахид Демирова Все права защищены
