31 июл. 2012 г., 12:23

Червената шапчица

1.4K 0 5

Червената шапчица

(из "Приказки под форма на рондо")

 

С търпение под алената шапка

не е снабдена, ни в ръката с папка,

та пътят крив изнервя я съвсем.

– От село, – казва, – сме но не пасем! –

и гази през шубрак, през бари цапка.

 

Докато тя си скача като жабка,

вълкът поглъща сухата ѝ бабка

и чака за десерт, хем лаком, хем

            с търпение.

 

Ала щом любопитката излапка,

ловецът го разпра без жал ни капка,

познал две форми в тъй издут корем.

Деца, той би избегнал тоз проблем,

ако си беше сдъвквал всяка хапка

            с търпение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тошко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много педагогично! ))))
    утрепа ме с финала
  • Да припомням ли, че по инспирация е френска тази адаптация?
  • Абсолютно сте прав, мосю , но той така не се научи. Обичам стихове по приказки!
    Поздравите ми!
  • Търпението! Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...