13 июн. 2018 г., 09:00

Червената Шапчица 

  Поэзия
588 1 4

– Къде си тръгнала в гората,

Червена шапчице, сама?

– При баба ми, че тя, горката,

лежи болнава у дома.

 

За бъбреците уморени

вода и нося от Хисар.

Тежат им витошки морени,

чакъл и пясък цял товар.

 

Във кошницата още нося

пресен чесън, маргарин,

че кръвното си вдига доста

и е с висок холестерин.

 

Нали единствена съм внучка,

гостувам и почти през ден.

Откриха и опасна бучка...

Щом пукне – всичко е за мен.

 

Че тя е стара реститутка

и нейна – цялата гора.

Била елитна проститутка

и доста умна при това.

 

Така че, Вълчо, се пръждосвай!

Ти не членуваш в моя клуб

и повече не ме ядосвай,

ако не искаш да си труп!

 

Вълкът усмихна се смутено,

гърбът му плахо се преви,

в гората скри се примирено

и повече не се яви.

 

 

© Васил Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??