Червената Шапчица
– Къде си тръгнала в гората,
Червена шапчице, сама?
– При баба ми, че тя, горката,
лежи болнава у дома.
За бъбреците уморени
вода и нося от Хисар.
Тежат им витошки морени,
чакъл и пясък цял товар.
Във кошницата още нося
пресен чесън, маргарин,
че кръвното си вдига доста
и е с висок холестерин.
Нали единствена съм внучка,
гостувам и почти през ден.
Откриха и опасна бучка...
Щом пукне – всичко е за мен.
Че тя е стара реститутка
и нейна – цялата гора.
Била елитна проститутка
и доста умна при това.
Така че, Вълчо, се пръждосвай!
Ти не членуваш в моя клуб
и повече не ме ядосвай,
ако не искаш да си труп!
Вълкът усмихна се смутено,
гърбът му плахо се преви,
в гората скри се примирено
и повече не се яви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Иванов Всички права запазени
