12 февр. 2020 г., 23:50

Чешмица

722 4 9

В обятията нежни на гората.

На хълма пуст, насред зелената трева.

Една чешма със сребърна вода се моли - 

спасени да са хорските сърца!

 

И ден, и нощ сълзите ѝ не стихват.

Приканваща съдбата с топъл глас.

Да пие от водите лековите -

изцелени да сме в светъл час!

 

А сребърните нишки за душата,

даряват изкупление, във хаос - на власт.

В обятията нежни на гората.

Плачи, Чешмице! Бог да бди над нас!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветето Б. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено благодаря, Доче❤️!
  • Усетих магията на водата и чистите ти чувства, Цвете!
  • Благодаря за светлото присъствие, Пепи!❤️
  • Дала си душа на тази чешмица, Цвети. Някои хора не си дават сметка колко сме богати с тези чешми по балканите, градени от предците ни, а те са ги направили именно за да останат за идните поколения и сякаш душата им е в тях. Браво!
  • Мари, Дени, Марианка, благодаря за отношението и топлите думи!♥️
    Нека всяка природна сила и енергия закриля всички ни!!! И нека се грижим, пазим и обичаме повече природата!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...