Честит бъди ми, сине
Когато бях в чужбина, исках много
в прегръдка с теб реално да попия.
Работих здраво, молих се на Бога
и влагата в очите свои криех.
Явно, че молбите бяха чути
и случи се у нас да се завърна...
Раздялата ни, сякаш бе минути
когато те целунах и прегърнах.
После ни повлече битието
и работата даже поделихме...
Разбрах, че възмъжало е момчето
с което вече мъжки се открихме.
Това е най-красивото откритие
за мен... Аз само ще помагам!...
Празнува днеска моят покорител.
Че ще успее - себе си залагам!
И нека да е здрав, да е усмихнат...
Нека отстоява правотата.
Цветя уханни в стъпките да никнат,
а те да му разпръскват добротата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
