Тази незапомнена празнична вечер

пристъпваме в новото десетилетие.

Същите или други ще сме вече

след зарята от глухи междуметия?

Пожелаваме си да се подобрим,

да бъдем нещо повече догодина,

старите си пороци да победим

и пак да се видим със сборната дружина.

Уж символ на смърт и прераждане,

на завършен край и ново начало,

а тъй често е пиене и преяждане

докато слънцето не е изгряло.

Небето ще гори с хиляда цвята,

тълпи ще се търкалят пияни,

сума хора ще си изгубят главата,

мощно замаяни и засмяни.

Празнуваме като всички останали,

но никой вече не помни защо.

Дали сме духовно изостанали

или пием без значение какво?