Тази незапомнена празнична вечер
пристъпваме в новото десетилетие.
Същите или други ще сме вече
след зарята от глухи междуметия?
Пожелаваме си да се подобрим,
да бъдем нещо повече догодина,
старите си пороци да победим
и пак да се видим със сборната дружина.
Уж символ на смърт и прераждане,
на завършен край и ново начало,
а тъй често е пиене и преяждане
докато слънцето не е изгряло.
Небето ще гори с хиляда цвята,
тълпи ще се търкалят пияни,
сума хора ще си изгубят главата,
мощно замаяни и засмяни.
Празнуваме като всички останали,
но никой вече не помни защо.
Дали сме духовно изостанали
или пием без значение какво?