18 сент. 2014 г., 16:33 2014-09-21T04:37:56+03:00

Често

Поэзия » Философская

1.2K 3 23

Често се търся последен
в тихите улици вън,
но е отминал безследно
детският двор с моя сън.

Често се моля неволно
в някой откраднат от мен
миг сред годините голи,
взели ме в техния плен.

Често си спомням безсилно,
как съм очаквал сред кал
с болна душа да достигна
моя мечтан идеал.

Често усмивката трепва
скрита за чужди очи.
И ме засипва със пепел
дълга верига от дни....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Аз идвам Пратеник на чуждата вселена
кордони от галактики преминал.
Летя с крила на ангел или демон,
снишавам се над земната пустиня...

2014-09-22T23:23:03+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря ти, Ели! Всъщност аз спрях да старея преди 20 години. Нещо се случи /не ми е позволено да го споделям/ и не остарявам физически. Следващата фаза е да започна да се подмладявам. А тогава наистина пожеланието ти може и да се сбъдне.

Честит празник и много усмивки!

2014-09-22T16:26:23+03:00
e4i (Елена)

Е, вече и аз мога да оценя. Поздравявам те за този стих. Пожелавам ти да преоткриеш "детския двор".

2014-09-22T05:07:27+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Въпреки, че съм убеден, че красивите неща винаги смекчават сърцето и душата, Анна, те поздравявам за тази сентенция, съперничеща на много от мислите на Конфуций!

2014-09-21T00:25:58+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Благодаря, Мартина! Благодаря, Даниеле!

Хубав уикенд от мен!

2014-09-20T21:05:50+03:00