Често
Често се търся последен
в тихите улици вън,
но е отминал безследно
детският двор с моя сън.
Често се моля неволно
в някой откраднат от мен
миг сред годините голи,
взели ме в техния плен.
Често си спомням безсилно,
как съм очаквал сред кал
с болна душа да достигна
моя мечтан идеал.
Често усмивката трепва
скрита за чужди очи.
И ме засипва със пепел
дълга верига от дни....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
