8 нояб. 2006 г., 13:38

Четири

700 0 4


Четири

Не искам и ...не искам.

И това е!

Не искам да клюкаря...

И не мога...

А “свалката”

е между мен и вятъра

не се повтаря –  

в любов пресмятана...

 

От кожата

излизам винаги ,

(когато се наложиJ) –

лейка съм.

Препирам се

със себе си,

възможно е,

на пейката...

 

И трета... има,

това не ме вълнува.

Не мога.., не го правя...,

не го правя,

не го искам...,

разберете ме,

затуй и още

съществувам!


16.10.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хареса ми!
  • Мога само да уважавам начина по който виждаш нещата, а той е интересен и нестандартен!
  • Аз го разбирам по начин, който може би не е това, което си искала да кажеш Но това не е важно...хареса ми! Достойнство се иска за това, което си казала на финала! Поздрави
  • Многолика си!!! Много хубав стих, Мери!!!
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...