8 нояб. 2006 г., 13:38

Четири

703 0 4


Четири

Не искам и ...не искам.

И това е!

Не искам да клюкаря...

И не мога...

А “свалката”

е между мен и вятъра

не се повтаря –  

в любов пресмятана...

 

От кожата

излизам винаги ,

(когато се наложиJ) –

лейка съм.

Препирам се

със себе си,

възможно е,

на пейката...

 

И трета... има,

това не ме вълнува.

Не мога.., не го правя...,

не го правя,

не го искам...,

разберете ме,

затуй и още

съществувам!


16.10.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хареса ми!
  • Мога само да уважавам начина по който виждаш нещата, а той е интересен и нестандартен!
  • Аз го разбирам по начин, който може би не е това, което си искала да кажеш Но това не е важно...хареса ми! Достойнство се иска за това, което си казала на финала! Поздрави
  • Многолика си!!! Много хубав стих, Мери!!!
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...