Nov 8, 2006, 1:38 PM

Четири

  Poetry
702 0 4


Четири

Не искам и ...не искам.

И това е!

Не искам да клюкаря...

И не мога...

А “свалката”

е между мен и вятъра

не се повтаря –  

в любов пресмятана...

 

От кожата

излизам винаги ,

(когато се наложиJ) –

лейка съм.

Препирам се

със себе си,

възможно е,

на пейката...

 

И трета... има,

това не ме вълнува.

Не мога.., не го правя...,

не го правя,

не го искам...,

разберете ме,

затуй и още

съществувам!


16.10.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • хареса ми!
  • Мога само да уважавам начина по който виждаш нещата, а той е интересен и нестандартен!
  • Аз го разбирам по начин, който може би не е това, което си искала да кажеш Но това не е важно...хареса ми! Достойнство се иска за това, което си казала на финала! Поздрави
  • Многолика си!!! Много хубав стих, Мери!!!
    Поздрави!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...