2 февр. 2010 г., 20:13

Четири години

805 0 0




Тръгнах си и бях наивна. Мислех, че не губя нищо.

Позволих си да направя грешка и в същия момент изгубих всичко.

Липсваш ми и го признавам 

и всеки ден за глупостта си съжалявам.

Ужасно искам времето да върна,

само за да мога за последен път да те прегърна.

Сълзите капят и аз изгарям,

но дори и в този миг за теб съжалявам.

И с последния си дъх тихо проплаквам

               „Прости ми”.

Аз винаги ще те обичам…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Изабела Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...