Тръгнах си и бях наивна. Мислех, че не губя нищо.

Позволих си да направя грешка и в същия момент изгубих всичко.

Липсваш ми и го признавам 

и всеки ден за глупостта си съжалявам.

Ужасно искам времето да върна,

само за да мога за последен път да те прегърна.

Сълзите капят и аз изгарям,

но дори и в този миг за теб съжалявам.

И с последния си дъх тихо проплаквам

               „Прости ми”.

Аз винаги ще те обичам…