Тръгнах си и бях наивна. Мислех, че не губя нищо.
Позволих си да направя грешка и в същия момент изгубих всичко.
Липсваш ми и го признавам
и всеки ден за глупостта си съжалявам.
Ужасно искам времето да върна,
само за да мога за последен път да те прегърна.
Сълзите капят и аз изгарям,
но дори и в този миг за теб съжалявам.
И с последния си дъх тихо проплаквам
„Прости ми”.
Аз винаги ще те обичам…