17 мар. 2013 г., 11:17  

Четиристъпен амфибрахий

1.9K 0 5

                                

 

                       Прочетох и написах коментар.

                       Написах одобрение.

                       Написах мъничко съмнение.

                       И в отговор - получих силно раздразнение.

                     

                      „Че как така се спъваш ти накрая,

                        четиристъпен амфибрахий,

                        това от малка аз го зная.

                        Ако не ти харесват моите шедьоври,

                        бутонче там отгоре има.

                        И стига с тез маньоври.”

 

                        Така ме сряза мойта скъпа дружка,   

                        насочвайки към мен словесната си пушка.

                        Изхвърли ме от ложето си поетично,

                        Какво, че сме споделяли неща,

                        тъй искрено и патетично…    

    

                        Сега, във този ден на прошка,   

                        ах, как искам аз да я римувам със .......                             

 

       

             17.03.2012                                                 Любомир Николов          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...