17.03.2013 г., 11:17  

Четиристъпен амфибрахий

1.9K 0 5

                                

 

                       Прочетох и написах коментар.

                       Написах одобрение.

                       Написах мъничко съмнение.

                       И в отговор - получих силно раздразнение.

                     

                      „Че как така се спъваш ти накрая,

                        четиристъпен амфибрахий,

                        това от малка аз го зная.

                        Ако не ти харесват моите шедьоври,

                        бутонче там отгоре има.

                        И стига с тез маньоври.”

 

                        Така ме сряза мойта скъпа дружка,   

                        насочвайки към мен словесната си пушка.

                        Изхвърли ме от ложето си поетично,

                        Какво, че сме споделяли неща,

                        тъй искрено и патетично…    

    

                        Сега, във този ден на прошка,   

                        ах, как искам аз да я римувам със .......                             

 

       

             17.03.2012                                                 Любомир Николов          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...