Mar 17, 2013, 11:17 AM  

Четиристъпен амфибрахий

1.9K 0 5

                                

 

                       Прочетох и написах коментар.

                       Написах одобрение.

                       Написах мъничко съмнение.

                       И в отговор - получих силно раздразнение.

                     

                      „Че как така се спъваш ти накрая,

                        четиристъпен амфибрахий,

                        това от малка аз го зная.

                        Ако не ти харесват моите шедьоври,

                        бутонче там отгоре има.

                        И стига с тез маньоври.”

 

                        Така ме сряза мойта скъпа дружка,   

                        насочвайки към мен словесната си пушка.

                        Изхвърли ме от ложето си поетично,

                        Какво, че сме споделяли неща,

                        тъй искрено и патетично…    

    

                        Сега, във този ден на прошка,   

                        ах, как искам аз да я римувам със .......                             

 

       

             17.03.2012                                                 Любомир Николов          

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...