17 окт. 2013 г., 11:11

Четирите

513 0 3

Пролетта е девица,

непознаваща грях.

Има глас като птица,

като ручейче смях.

 

Лятото е невеста -

знойна, млада жена.

Тя неверна е. Често

крие свойта вина.

 

Есента е вдовица -

сламена при това.

Трие мокри ресници,

но не свежда глава.

 

Зимата е старица.

Пред дома си седи.

Мъдра е като жрица.

Тихо притчи реди.

 

А защо ги обичам 

и до днес не разбрах.

Може би аз приличам

твърде много на тях.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...