Пролетта е девица,
непознаваща грях.
Има глас като птица,
като ручейче смях.
Лятото е невеста -
знойна, млада жена.
Тя неверна е. Често
крие свойта вина.
Есента е вдовица -
сламена при това.
Трие мокри ресници,
но не свежда глава.
Зимата е старица.
Пред дома си седи.
Мъдра е като жрица.
Тихо притчи реди.
А защо ги обичам
и до днес не разбрах.
Може би аз приличам
твърде много на тях.
© Нина Чилиянска Всички права запазени