8 февр. 2013 г., 14:41  

Четирите годишни времена - Зима

908 0 0

                                          Четирите годишни времена - Зима

                                                                  

                                              От надвисналите облаци сиви

                                              сняг на талази пада.

                                              Леден вятър на покрива свири 

                                              и капчуците вледенява.

                                                                            

                                              Свири вятърът, не спира,

                                              ледената си песен реди,

                                             че няма да намери мира,

                                             докато всичко не се вледени.

                                                                 

                                             Снежинките в небето подмята,

                                             в танц вихрушен ги върти,

                                             уморени от танца ги полага на земята,

                                             калта и сивотата покривайки.

                                                                                                                   

                                             Спря накрая и той уморен. Тишина.

                                             Бяла, студена и снежна.

                                             Зимата от люта и зла,

                                             стана спокойна и нежна.

                                                                      

                                             Снежна приказка - красота,

                                             обгърнала дърветата в бяло.

                                             Земята застлана от снега

                                             с голямо снежно одеяло.

                                                                    

                                             Навсякъде е ослепително красиво

                                             от тая снежна белота.

                                             Не помръдва нищо живо,

                                             скрило се от вятъра и студа.                                                                                                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...