8 февр. 2013 г., 14:41  

Четирите годишни времена - Зима

913 0 0

                                          Четирите годишни времена - Зима

                                                                  

                                              От надвисналите облаци сиви

                                              сняг на талази пада.

                                              Леден вятър на покрива свири 

                                              и капчуците вледенява.

                                                                            

                                              Свири вятърът, не спира,

                                              ледената си песен реди,

                                             че няма да намери мира,

                                             докато всичко не се вледени.

                                                                 

                                             Снежинките в небето подмята,

                                             в танц вихрушен ги върти,

                                             уморени от танца ги полага на земята,

                                             калта и сивотата покривайки.

                                                                                                                   

                                             Спря накрая и той уморен. Тишина.

                                             Бяла, студена и снежна.

                                             Зимата от люта и зла,

                                             стана спокойна и нежна.

                                                                      

                                             Снежна приказка - красота,

                                             обгърнала дърветата в бяло.

                                             Земята застлана от снега

                                             с голямо снежно одеяло.

                                                                    

                                             Навсякъде е ослепително красиво

                                             от тая снежна белота.

                                             Не помръдва нищо живо,

                                             скрило се от вятъра и студа.                                                                                                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...