Четирите годишни времена - Зима

                                          Четирите годишни времена - Зима

                                              От надвисналите облаци сиви

                                              сняг на талази пада.

                                              Леден вятър на покрива свири 

                                              и капчуците вледенява.

                                              Свири вятърът, не спира,

                                              ледената си песен реди,

                                             че няма да намери мира,

                                             докато всичко не се вледени.

                                             Снежинките в небето подмята,

                                             в танц вихрушен ги върти,

                                             уморени от танца ги полага на земята,

                                             калта и сивотата покривайки.

                                             Спря накрая и той уморен. Тишина.

                                             Бяла, студена и снежна.

                                             Зимата от люта и зла,

                                             стана спокойна и нежна.

                                             Снежна приказка - красота,

                                             обгърнала дърветата в бяло.

                                             Земята застлана от снега

                                             с голямо снежно одеяло.

                                             Навсякъде е ослепително красиво

                                             от тая снежна белота.

                                             Не помръдва нищо живо,

                                             скрило се от вятъра и студа.