Четириточие
Колко много променят ни датите...
Разпиляват ни като срички.
Вече можем да бъдем всякакви –
и човечни и безразлични.
Или може би е от тъгата?
Оправдания дай ни! Има ги.
Дай ни после глухарчета, вятър...
Ще измием ръцете си, винаги.
Да се целим във гръб? То е просто:
дай ни его, катран... (не ножове!)
Кой ти днес се страхува от Господ?
Кой невинен е? Кой е виновен?
Все по-лесно е да сме груби.
Дай ни дума и пет секунди.
Любовта ли? Тя е за луди!
Не за нас – за обичане трудни.
Като теб съм и аз, човеко –
промени ме проклетото време!
Днес играя на руска рулетка
със надеждата да ми вземе
оня Дявол, хазяинът на ада,
всички болки от папка ”минало”,
да съм слаба, наивна и бяла,
да умея да казвам ”Прости ми!”, но...
Аз съм буря.
Но, всъщност... понякога
пак притихвам навън, под дъжда...
Де да можех да не пораствам...
Четриточие....
Заваля.
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
