Някъде на север, някъде на юг,
може би си близко, може би си тук.
В океан от чувства, погледът ти син,
чезнеща магия, миг неуловим!
Ехото донесе твоя глас и чар
като чудна песен и небесен дар…
Времето всесилно тебе възкреси,
вятърът понесе моите мечти.
А реката синя теб ще задържи,
образът откривам в нейните води.
Щом във тях се вгледам, виждам, че си тук,
тебе отразяват в речен шум и звук.
Мъничко надежда, красота, любов,
цветове и сенки, щастие и зов!
В океан от чувства, погледът ти син,
чезнеща магия, миг неуловим!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены