Чичо Гошо взе почивка.
Искаше на автомивка
днес веднага да закара
трошката си стара.
Гошо знаеше прекрасно -
тя изглеждаше ужасно.
Става само за боклука,
но на него не му пука.
Имаха те дълга дружба,
та за вярната ú служба
чичо Гошо днес излезе,
за да я поглези.
И подкара много бавно,
щото беше му забавно,
а за другите шофьори
можеше да се поспори.
Всички караха тъй диво.
Гошо гледаше учтиво
всеки, който подминава
и със клаксон поздравява.
Автомивка. Нямаше опашка.
Гошо взе кафе във чашка
и пак в колата се качи -
на миенето да се наслади.
Служителят презрително погледна,
натисна някакъв бутон и седна.
Машината запръска изведнъж -
все едно проливен дъжд.
Гледаше отвътре Гошо
и започна да му става лошо.
Колата с пяна бе покрита -
чичо Гошо взе да рита!
Вътре като притъмня
чичо Гошо посиня.
Големи четки се въртяха -
вътрешностите му полудяха.
Гошо блъска по вратата
с ръката си космата.
Взе да рита с коленете,
и да вика: "Помощ, спрете!"
След известно време се отвори.
Гошо почна да говори:
"Абе как не ви е срам!
Оставихте ме вътре сам!"
Тръгна Гошо побеснял
без дори да е видял,
че му викат: "На ти! На ти!" -
и го целят със домати.
© Y. Panda Все права защищены