23.04.2009 г., 16:26

Чичо Гошо на автомивка

833 0 5

Чичо Гошо взе почивка.

Искаше на автомивка

днес веднага да закара

трошката си стара.

 

Гошо знаеше прекрасно -

тя изглеждаше ужасно.

Става само за боклука,

но на него не му пука.

 

Имаха те дълга дружба,

та за вярната ú служба

чичо Гошо днес излезе,

за да я поглези.

 

И подкара много бавно,

щото беше му забавно,

а за другите шофьори

можеше да се поспори.

 

Всички караха тъй диво.

Гошо гледаше учтиво

всеки, който подминава

и със клаксон поздравява.

 

Автомивка. Нямаше опашка.

Гошо взе кафе във чашка

и пак в колата се качи -

на миенето да се наслади.

 

Служителят презрително погледна,

натисна някакъв бутон и седна.

Машината запръска изведнъж -

все едно проливен дъжд.

 

Гледаше отвътре Гошо

и започна да му става лошо.

Колата с пяна бе покрита -

чичо Гошо взе да рита!

 

Вътре като притъмня

чичо Гошо посиня.

Големи четки се въртяха -

вътрешностите му полудяха.

 

Гошо блъска по вратата

с ръката си космата.

Взе да рита с коленете,

и да вика: "Помощ, спрете!"

 

След известно време се отвори.

Гошо почна да говори:

"Абе как не ви е срам!

Оставихте ме вътре сам!"

 

Тръгна Гошо побеснял

без дори да е видял,

че му викат: "На ти! На ти!" -

и го целят със домати.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Y. Panda Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...